Не пия кафе. А се будя със чаша
горещи и жълти слънца.
Ръцете ми галят лицето на здрача
и бавно отпъждат нощта.
Завързвам косите си с полет на птици
и с фиби от малки дъги.
Не знам от къде съм.Не вярвам във истини.
Обичам красиви лъжи.
Във джоба ми кротко подрънкват звездите,
които веднъж ми набра
един Малък Принц. И без да попита,
превърна Луната в сълза.
Сънувам чудовища, дето не плашат,
а имат трапчинки от смях.
Отглеждам в саксия три златни ябълки.
И пазя Ламята от тях.
Не вярвам във истини. Не знам от къде съм.
Светът ми е кошница с чуденки.
Откривам се трудно. Изгубвам се лесно.
А днес пък, изглежда, съм влюбена.
