Понеже ти е някак много лесно
да нарисуваш смях в очите ми,
понеже с падането на завесата
започваш адски да ми липсваш
и сърцебиенето ми замлъква упорито
и нищо вече не е същото,
а аз дори не съм се питала
дали на сън си ме прегръщал
започвам да те пиша в стихове,
които ще запазя в тайна.
Защото, всъщност, те обичам...
Но няма да си го призная.
