Приказка от тетрадката на Есента

По сивото сако на Тротоара
Листата слагат жълтите си кръпки.
Така той вече не изглежда старец,
със спомени от стъпки. Много стъпки.
Над него Клоните клюкарят за Дъжда,
който се влюбил в Уличната Лампа.
Смехът им, рижав като котарак,
отлита някъде със порива на Вятъра.
В пролуките между високите Листа
се виждат няколко парченца от Небе.
И с тях, закърпения с жълто Тротоар,
мечтае да се срещне някой ден...