По сивото сако на Тротоара
Листата слагат жълтите си кръпки.
Така той вече не изглежда старец,
със спомени от стъпки. Много стъпки.
Над него Клоните клюкарят за Дъжда,
който се влюбил в Уличната Лампа.
Смехът им, рижав като котарак,
отлита някъде със порива на Вятъра.
В пролуките между високите Листа
се виждат няколко парченца от Небе.
И с тях, закърпения с жълто Тротоар,
мечтае да се срещне някой ден...
