Ела...морето вече спи.
Луната е направила пътека.
Не вярваш ли? По нея се върви.
/Но само ако стъпваш много леко./
Тръгни със мен. Аз зная този път.
От много нощи го вървя самичка.
Той стига чак до края на Света.
Където с тебе бихме се обичали.
Хвани ръката ми. И нека да поскитаме
над царството на сънените риби.
А на брега, закотвени, следите ни
едва ли ще посмеят да си идат.
Ще се завърнем заедно сутринта.
Навярно същите. И малко променени.
Аз ще оставя себе си във твоя свят,
а ти бъдеш вкоренен във мене.
Морето спи. Не вярваш ли? Ела!
Пътеката ни чака цяла вечност.
И води чак до края на Света.
Където ще се сгуша във ръцете ти...
