По тази улица, олющена от стъпки,
веднъж премина тихо Любовта.
Тогава чак асфалта поизтръпна
и искаше да стане на река.
Дърветата танцуваха със клони
под мекото залязващо небе.
Един задъхан вятър я догони,
но някак не поиска да я спре.
А само я превърна във хвърчило,
протегнато над кацащия здрач.
И после стана тъй, че я откри
един усмихнат коминочистач.
Сега се скитат двамата високо
над спящите прозорци на града.
Не им са нужни време и посока -
той има нея, него - тя...
