Ето ме - червено пълнолуние
във индиговите длани на нощта.
Под очите ми преливат от безсъние
думи, изтъкани от тъга.
Спускат се по устните ми и утихват.
Неизречени, умират всеки път.
Можеха да бъдат още живи.
Можеха съня ми да спасят.
Не поисках... Исках да замлъкнат.
Исках да не стигат в твоя свят.
Между теб и мен поставих тъмно.
Скрих звездите в пурпурна мъгла.
Остави ме! Тиха и безсънна,
влюбена във своята Луна...
Няма да поискам да се върна.
Не разбра ли? Аз пък го разбрах.
