Сънувам в синьо. С островърхи покриви.
Със вятърни петлета по билата.
Със мидички, наместо керемиди,
в които крие перлички Луната.
Сънувам как ме хващаш за ръка.
И как ме водиш към едно далече…
И как във люляково-синя мараня
очите ти ми обещават вечност.
Сънувам устните ти.Да чертаят път
по теменужената кадифеност на дланта ми.
И после ставам твоя. До задъханост.
Под синята Луна, дошла в съня ми.
