Нощта смалява моя видим свят
до светлото на лампата отсреща.
Във тъмното остават непознати
невидими, ненужни вещи.
Усещам се съвсем сама в безкрая -
аз, лампата и шепичка череши.
Не ми е страшно. Даже и не зная
защо внезапно чак ми стана смешно.
Червени топчета със вкус на пролет,
попили в себе си лъчи и топлина...
По устните ми киселее сокът им.
Натюрморт със череши и жена...
