Тежко лято. Сякаш двеста слънца
са се спрели високо в небето.
Даже птиците тихичко спят
скрити в шепите на дърветата.
А тревите лежат уморени.
Чакат дъжд. Чакат вятър в косите си.
И раздават по малко зелено
на калинките и на щурците.
Сякаш всичко полека заспива.
Тротоарите, котките, къщите...
А морето клатушка лениво
водорасли и счупени мидички.
И ми иде да стана магьосница
и да мога да правя така,
че да сменям набързо сезоните.
Бих довела от днес есента...
