Момичето - пазителка на птици
понякога не може да сънува.
Тогава тръгва боса през звездите
към другата страна на пълнолунието.
Тя може да повярва в сто вълшебства,
преди да се е вдигнала нощта.
Разпръсква тихо плахата си нежност
над всички тъжни хора по света.
А тя самата чака някой, който,
ще каже "Аз съм. Ето ме. Дойдох.
Познавам те от милион животи...
Единствената истинска любов."
Момичето - пазителка на птици
понякога не може да заспи.
И боцкат скришом във зениците и
две малки, неизплакани сълзи.
