Превърнах думите си в птици. И ги пуснах.
Да отлетят далеч от мен...Където искат.
Не са ми нужни. Никак. Аз съм въздух,
във който Тишината се разлиства.
Днес вече нямам дълги изречения,
с които да разказвам кратки обичи.
Живея в някакво десето измерение
и ми е хубаво почти до невъзможност.
Недостижима съм за тежките си мисли,
за плоските си чувства...и за всичко.
Почти ме няма тук. Почти съм истинска.
Не знам дали е свобода. Но ми прилича.
