Изгубих и последния си еднорог...
Сега съм по-сама и от Луната.
Светът навън е дяволски широк
и пълен само със пустинен вятър.
Светът навън е страшен и голям.
Не мога да остана в него. И не искам.
Внезапно свърших приказките. И сега
последната остава недописана.
А аз оставам някъде далече -
един забравен, непотърсен спомен.
Изгубих и последния си еднорог...
И вече
едва ли някога ще го догоня...
