По улиците най-небрежно крачат
откъснати от Слънцето лъчи,
бездомни котки, нещо-продавачи
и други хора. Със и без мечти.
Дърветата надничат отвисоко
и вяло си помахват със листа.
В небето някакъв самотен облак
прибира в джобовете си дъжда.
И всичко е напълно както трябва-
градът и август, Слънцето и ти.
Такова настроение ме грабва,
че няма начин, пак ще се лети...
