Небето - дрипав, рошав скитник
ще пренощува нейде край брега.
Луната в шепите му се усмихва
с оскъдна, бяла светлина.
По улиците никнат само сенки.
Асфалтът ги преглъща, мълчалив.
Земята се озърта уморено
и някак отегчено се върти.
Дърветата, изпразнени от птици,
навярно си мечтаят да летят.
Комините са тъжни лунатици
и пушат уморено над града.
Усещам зима. Пише я по въздуха.
И аз я прочитам с тихи сетива.
Дъхът по устните ми лекичко заглъхва.
Бих искала да се превърна във мъгла.
