Когато спрях да те очаквам, заваля.
Валя със дни...Или пък със еони.
А аз стоях, прегърнала дъжда
и заличавах всичките си спомени.
Не зная колко дълго продължи...
Сезоните се сменяха край мене.
И аз ги виждах като през сълзи.
Без усет за пространство и за време.
И после всичко свърши. Изведнъж.
Не помнех кой си, нито аз коя съм.
Познавах само онзи дълъг дъжд.
И семенцето, от което ще порасна.
