Луна на покрива

Една Луна е седнала отсреща
на керемидите на покрива на къщата.
Съвсем небрежно някак ме поглежда
и става да си тръгне, но се връща.
И аз, съвсем полу-заспала,
и казвам, че ще се търкулне на Земята.
Че трябва страшно много да внимава,
защото може да я бутне вятъра.
Но тя ме гледа тъй недоверчиво...
Усмихва се на облаците и нехае.
Аз мисля, че е време да заспивам.
Луната и без мен ще се оправи. Зная.