Открадвам си по малко от нощта-
по къс Луна и няколко звездички,
по шепа вятър, шепа синкав мрак
и ноти на щастливи, летни птици.
Открадвам си минутки късен сън,
прозорец със едно море във него
и малко прасковено-жълт парфюм,
и кадифено-лебедова нежност.
Събирам ги във нещо като стих.
И под възглавницата ти го скривам.
Докосвам те със устни. А пък ти
усещаш, че съм с теб.
Дори невидима.
И после правим дълга тишина.
А дланите ти, влюбени във мене,
събличат всички тайни на нощта,
преди да ме превърнат във поема.
***
Открадвам си по малко от нощта.
От тебе - повече. От тебе - всичко.
В замяна ти оставям чудеса.
И цял безброй вълшебни приказки...
