В прегръдката на залезно небе
умира Слънцето,до кръв ранено.
Дъждът заплаква.Страх го е.
Без Слънцето му е студено.
Нощта рисува всичко във индиго
и кичи се с брокатени звезди.
Изящни сънища пристигат
и кацат по заспиващи очи.
Навярно ще сънува булеварда,
че е река, от снеговете придошла.
И ще сънуват уличните лампи
че греят като истински слънца.
В съня си сградите бетонни
превръщат се във кошери с пчели,
а сиви тротоари, монотонни,
насън се виждат шарени дъги.
Но утрото ще дойде безпощадно
и ще прониже с огнени стрели нощта.
Тя ще си тръгне. Гола.Хладна.
А с нея ще си тръгне и съня...
