Те си тръгват един по един...
всички принцове, дето измисляше.
И сърцето започва да спи
във една стогодишна безприказност.
Накъдето погледнеш - живот.
Прозаичен и леко помръкнал.
И отдавна не питаш защо
любовта ти изчезва зад ъгъла.
Само нощем понякога, тайно,
се усещаш принцеса. Но истинска.
И в съня си завинаги бягаш
в една книга с разказани приказки.
И се криеш зад твърди корици,
зад гланцирани листи и букви,
да си спомниш езика на птиците.
И живееш съдбата на куклите.
После тръгваш. След тебе Пинокио
търси някакво златно ключе.
Ти се будиш обратно в Живота.
А Животът заспива във теб...
