Върви по улиците, сякаш дефилира.
Прозорците са луди папараци.
И всички много искат да я снимат.
Проблясват слънчевите им светкавици.
Асфалтът под краката и е кадифе.
Червено. А червено и отива.
Земята трябва малко да поспре,
защото времето край нея се поспира.
А тя върви нанякъде. И й е все едно.
Едва ли забелязва нещо. Тя е другаде.
С разпуснати коси и без палто,
тя е красива. И е много влюбена.
Изглежда сякаш цялото небе
би искало в нозете и да коленичи.
Не знам коя е. Тя е нова в мен.
(Дойде, когато се научих да обичам.)
