Със хладни и прозрачни пръстчета
дъждът погали спящите дървета.
По тротоарите притича сянката му,
сребристо-светла.
Два гларуса крадяха бели облаци
и си подвикваха във здрача.
А уличните лампи се усмихваха.
И после плачеха.
Градът утихна и заспа в прозорците.
А в тях изгряха сини телевизори.
Морето и небето си говореха.
Днес бяха близо.
А аз съм пак на края на света.
В една самотна лодка от хартия.
Луната се наметна с пелена.
За да ме скрие.
