Понякога намираш ли ме в мислите си?
Защото в моите ме няма. Има теб.
Не си герой от детските ми приказки,
а просто си си Ти. Съвсем човек.
Оставил си Пегасите неподковани
/понеже те без друго си летят/.
И мечът ти отдавна е забравен,
забит във камъка на края света.
Дворецът ти е скромен - от две стаи
/съвсем апартаментно ми звучи :)/.
От рицарски турнири нямаш рани...
а и да имаш, ще си замълчиш.
И синята ти кръв е разредена.
Отдавна си забравил да си принц.
Короната ти дреме, непотребна,
в кашончето с момчешките игри...
Такъв си ми във мислите. Не по-различен.
Различен си единствено с това,
че сигурно ще можеш да обичаш
самата мен - и лоша, и добра.
