Пролетна нощ. Типична. Банална.
Май като Май. С Луна като копче.
Сгушени улици. Спящи квартали.
Горе звездите приличат на точки.
Как ми е хубаво...На пръсти се вдигам.
Искам да пипна небето със длани.
Лунното копче с усмивка намига.
Знае, че няма с ръка да го хвана.
Но така ми е хубаво! А под мен се разстила
цяла поляна от клони и покриви.
Пролетна нощ - чаша синьо мастило,
със което да пиша думата 'обич'.
И я пиша навсякъде - по стените на къщите,
по асфалта, по пясъка, дори по морето.
И уж е написана, а към мене се връща
и звучи със гласа ти. И звучи като ехо...
