Малко след полунощ

Пред теб изгрявам - сънена Луна.
И меката ми светлина те приласкава.
Аз съм сияние във тяло на жена,
която се събужда в твойте длани.

Шептя те тихо. В унес те шептя
и ти потъваш в нощната ми нежност.
Една искряща, мъничка сълза
издава тайната на твоите копнежи.

И ти валиш по мене, като сняг...
От допира ти лекичко настръхвам.
Разтапяш се, потънал в тишина -
снежинка върху топлите ми устни.