Не мога да живея само с дъжд.
На мен ми трябва слънце, за да дишам.
(И още помня, някога, веднъж,
той беше слънцето. И ме обичаше.)
Не ми понасят тези ветрове,
които блъскат, като луди, по стъклата.
(Той беше бриз. И двете му ръце
ме носеха в прегръдка над земята.)
Но зимата дойде. А аз не исках...
В окото му се скри кристалче лед.
И, да, животът ми е ...приказка.
Която е разказал Андерсен...
