Край мен земята свети от звезди,
които падаха безшумно от небето
във нощите ми, във които ти
избираше да бъдеш по-далече...
Аз всеки път си пожелавах все едно-
теб, теб, теб, теб... и нищо друго.
Небето чупеше от себе си любов
и вярваше със мен, че ще сбъднеш.
Но ето - не познахме... И сега
край мен земята свети от звезди...
Почти съм те затрупала със тях.
Почти съм те забравила...Почти.
