Излезе истина, че съм на слънчеви батерии.
Зимувам в някакъв хибернетичен сън.
Не ми е хубаво. Не ми е светло.
И хем съм себе си, а хем не съм.
Но после идва Слънцето. Да ме събуди.
И инжектира с тъничките си лъчи
във спящите ми вени - пеперуди.
А пулсът ми приижда на вълни.
Изплувам тихичко над зимната си приказка.
Не си я спомням. Нищо не си спомням.
За първи път се чувствам тук. И истинска.
И искам да обичам. Много. Много...
