честито порастване на момчето :)
Той носи толкова слънце в себе си,
че чак
небето му завижда много тайно.
Привечер сяда на протъркания праг.
Лови звезди във стария си чайник
и после с уморената Луна
отпиват тихичко отвара от вълшебства.
Говорят си. Или пък си мълчат.
И всичко е прекрасно. Като детство.
Понякога прекрачва хоризонта...
Отплава с лодката си от мечти.
Опитомява някакъв забравен облак.
А после става вятър. И лети.
В една кутийка, колкото сърце,
си е събрал най-златното богатство-
безкрайна обич. Като на дете.
Шшшшш...тихо, Свят!
Момчето пораства!
