Сега ми е спокойно и красиво
под тази чиста, стъклена Луна.
Градът под мен полекичка разлива
прозорчета с уютна светлина.
И много тихо в мене се завръща
едно усещане за цялост.
И пак съм аз. И пак съм същата.
Изглежда съм те преживяла...
Дори да преболяваш, е за малко.
Разбрах, че всичко е до време.
И все пак... мисля, че е жалко,
че любовта е, всъщност, надценена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар