Краят на някакъв свят

Нощта е тъжен виолетов водопад,
роден в скалистите отломки на небето.
Под нея се разстила тишина,
в която аз съм безнадежден шепот.
Изгубена сред ледени звезди,
дори не помня вече хората...
В дълбокото едно сърце мълчи.
И не е празно. Всъщност е просторно.
Не знам какво е... Необятна свобода?
Като смъртта, навярно. (Само подозирам.)
Нощта докосва бялата ми длан
и само тя все още ме разбира.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.