И никой не вижда това

Животът е встрани от суетата
на малкия човешки свят.
Очите му замислено пробягват
по празните, гримирани лица.
Опитва се да улови искрица
от своята преистинска любов.
Но няма в хората. Навярно птиците
единствени са смисъл на живот.
Вселената, объркана, въздиша
и без да иска ражда куп звезди.
Животът влиза в сънено затишие.
От хората ужасно го боли...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.