От този изгрев и това небе
градът е някак нежно акварелен.
Сънят си тръгва тихичко от мен.
А чаят ми ухае на канела.
На покрива отсреща каца гларус
и се провиква в утринен възторг.
Над чашата със ароматна пара
дъхът ми се изпълва със простор.
Навън е още тихо. В мен е тихо.
Сърцето ми и птиците летят.
Откакто ти простих, съм във примирие
със себе си. И с любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар