Краят на войната (в мен)

От този изгрев и това небе
градът е някак нежно акварелен.
Сънят си тръгва тихичко от мен.
А чаят ми ухае на канела.
На покрива отсреща каца гларус
и се провиква в утринен възторг.
Над чашата със ароматна пара
дъхът ми се изпълва със простор.
Навън е още тихо. В мен е тихо.
Сърцето ми и птиците летят.
Откакто ти простих, съм  във примирие
със себе си. И с любовта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.