Нощта е мека, синя, следдъждовна,
изпъстрена с трептящи светлинки.
Небето ѝ е гладко и гальовно.
Градът в нозете ѝ безгрижно спи.
Във въздуха се носи чиста обич
и нежни сънища прелитат покрай мен.
А после кацат тихо пред прозорците
с разтворени блещукащи криле.
Почти съм сънена, но не напълно.
Къде е моят сън, съвсем не знам.
Навярно се опитва да се сбъдне,
изгубен във очите на Нощта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар