Мъглите крият посивелите лица
на есенните блокове и хора.
Долитат само звуци от света
до моя сънен и щастлив прозорец.
Харесвам този нереален свят
на белота и крехки силуети.
Така се чувствам истинска сама -
изгубена в безкрая на небето.
Ти не харесваше мъглите. Затова
живеем във различни светове отдавна.
И как се върна в мислите ми, не разбрах.
Изплува от мъглата. И остана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар