Забравям те преди да се събудя.
Оставям те да бъдеш само сън.
Предвидила съм дните си за друго.
Не съм те вместила във тях. Не съм.
Запълнила съм ги с листа от кестен,
с врабчета и с мелодии от дим.
Заета съм да сътворявам есен
(понеже в мен от векове вали).
Заета съм. Денят е твърде кратък
за целия ми списък с чудеса.
И само нощем двете със Луната
те връщаме в Земите на Съня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар