И все пак липсата ти ме връхлита,
когато никак не очаквам.
Такава бяла, зла, помитаща
се свива в мен и ме разплаква.
И някаква атавистична обич
избухва в новите ми денонощия.
Не съм си и представяла, че може
да бъде жива в мен все още.
Но ето я - трепти под клепките
и после тихичко изтича.
И всяко атомче във всяка клетка
твърди, че още те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар