Отвъд здравия разум

И все пак липсата ти ме връхлита,
когато никак не очаквам.
Такава бяла, зла, помитаща
се свива в мен и ме разплаква.
И някаква атавистична обич
избухва в новите ми денонощия.
Не съм си и представяла, че може
да бъде жива в мен все още.
Но ето я - трепти под клепките
и после тихичко изтича.
И всяко атомче във всяка клетка
твърди, че още те обичам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.