Един скучен филм

Налудничавите брътвежи на дъжда
разказват сънищата на небето.
В стъклата никнат тихо и цъфтят
абстрактни, бледи, водни силуети.
Светът навън е като нямо кино -
забързани човечета вървят...
Прозорецът ми прожектира филми
и чака идването на Нощта.
А аз дори не знам какво очаквам.
Навярно нищо. Като всеки път.
Събирам с поглед падащите капки.
Очите ми от тях така блестят...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.