Този вреден навик

Не знам дали си спомняш, но ме има
във ъгъла на твоя тъмен свят.
Прозрачна, избеляла до незримост,
научена да пазя тишина.
Пакетче обич за когато няма друга.
И нещо като временен подслон.
Усещане за нежност и за лудост,
за хаос, уют, безвремие и дом.
Е, аз съм тук. А ти си ме забравил.
Не се учудвам, знаем се добре.
И аз съвсем не знам защо оставам
в отдавна празни, тъмни светове.

Един скучен филм

Налудничавите брътвежи на дъжда
разказват сънищата на небето.
В стъклата никнат тихо и цъфтят
абстрактни, бледи, водни силуети.
Светът навън е като нямо кино -
забързани човечета вървят...
Прозорецът ми прожектира филми
и чака идването на Нощта.
А аз дори не знам какво очаквам.
Навярно нищо. Като всеки път.
Събирам с поглед падащите капки.
Очите ми от тях така блестят...