Не знам дали си спомняш, но ме има
във ъгъла на твоя тъмен свят.
Прозрачна, избеляла до незримост,
научена да пазя тишина.
Пакетче обич за когато няма друга.
И нещо като временен подслон.
Усещане за нежност и за лудост,
за хаос, уют, безвремие и дом.
Е, аз съм тук. А ти си ме забравил.
Не се учудвам, знаем се добре.
И аз съвсем не знам защо оставам
в отдавна празни, тъмни светове.
Един скучен филм
Налудничавите брътвежи на дъжда
разказват сънищата на небето.
В стъклата никнат тихо и цъфтят
абстрактни, бледи, водни силуети.
Светът навън е като нямо кино -
забързани човечета вървят...
Прозорецът ми прожектира филми
и чака идването на Нощта.
А аз дори не знам какво очаквам.
Навярно нищо. Като всеки път.
Събирам с поглед падащите капки.
Очите ми от тях така блестят...
разказват сънищата на небето.
В стъклата никнат тихо и цъфтят
абстрактни, бледи, водни силуети.
Светът навън е като нямо кино -
забързани човечета вървят...
Прозорецът ми прожектира филми
и чака идването на Нощта.
А аз дори не знам какво очаквам.
Навярно нищо. Като всеки път.
Събирам с поглед падащите капки.
Очите ми от тях така блестят...
Абонамент за:
Публикации (Atom)