Този вреден навик

Не знам дали си спомняш, но ме има
във ъгъла на твоя тъмен свят.
Прозрачна, избеляла до незримост,
научена да пазя тишина.
Пакетче обич за когато няма друга.
И нещо като временен подслон.
Усещане за нежност и за лудост,
за хаос, уют, безвремие и дом.
Е, аз съм тук. А ти си ме забравил.
Не се учудвам, знаем се добре.
И аз съвсем не знам защо оставам
в отдавна празни, тъмни светове.

1 коментар:

  1. A harmful habit of mine

    You may not remember me, but I am still here
    Right in the corner in your dark existence
    Utterly transparent, fading out, weird
    Taught to be silent, without even a whisper…

    A packet of love for which there’s no other
    And something just like a small shelter dome
    A feeling of tenderness and madness, so sudden
    For timeliness, coziness, for chaos, for home…

    You’ve forgotten about me, but I am right here
    It doesn’t surprise me, I know you so well
    Not knowing why, I’m staying without thee
    In a dark, empty world, for such a long spell …

    ОтговорИзтриване