Под тънкото небе на зимата
прозира студ и снежен вятър.
В прозорците и във витрините
проглежда плахо светлината.
По булевардите вечерни хора
разхождат скучните си мисли.
Ако ме търсиш, аз съм горе -
при облаците и при птиците.
Не ми достигат сили
за посредственост.
И суета съвсем не ми достига.
Да кажем, че ми е наследствено -
родена съм от музика и книга.
Не съм ти нужна, знам.
Не и такава.
Но все пак ето - давам ти адреса:
Луна 1 и после все направо.
Ако се чудиш някога къде съм...
I am just here
ОтговорИзтриванеUnder the thin grey sky of the winter
The cold and the snowy wind now perceives
And In the windows so slowly wither
The light that is trying to simply breathe...
Along the boulevards – so may people
They walk their thoughts, so grey and boring
Well, if you‘re looking for me ,you can see me
Up there with the clouds and birds, I am high soaring
I have no strength for mediocrity
And vanity I lack, so very, very much
Of music and book I was born , and my philosophy
Now tells me silently , that I‘m of your touch...
That you don‘t need me just like this
But still I‘m giving you my residential address
Moon number 1, then straight, you cannot miss
If you wonder where and what I possess....