Над мен небето тихичко възражда
една изящна есенна Луна.
И аз разбирам, че това е важно,
а всичко друго - само суета.
Забравям те. Забравям те полека.
Носталгията се превръща в дим.
Угасваш и в ума ми, и в сърцето.
На твое място греят куп звезди.
Да, беше трудно. Беше много дълго.
Изгубила съм сякаш векове.
Сега внезапно чак ми стана хубаво -
с една Луна съм по-далеч от теб.
It’s almost like that …
ОтговорИзтриванеAbove me the sky’s slowly reviving
A pretty autumn yellow Moon
I understand it’s important to strive to it
And all the rest is just vanity boom
And I forget about you, I’m slowly forgetting you
My nostalgia turns into a smoke
Subsiding in my heart and mind and in the blue
In this place -many stars – shine in its flow
Yes, it was hard, and it was such a long time
It seems I have lost so many centuries
And now very suddenly I feel fine, nothing’s wrong
With a distance - one Moon - away from it all.