Събýди ме след сто години страх,
научена единствено на недоверие.
Не знам дали защото те познах,
ти позволих въобще да ме намериш.
Или защото имах нужда от това -
да съществуваш, за да те обичам.
Но ето ни - в един отделен свят
споделяме най-личните си истини.
Далеч от всички, само ти и аз,
без някаква излишна еуфория,
се губим тихите води на обичта.
Дано е вярно, че са най-дълбоки.
On our beach of the World
ОтговорИзтриванеYou woke me after many years of fear
After I’d learned just one thing – not to trust
I don’t know if because I called you “dear”
I let you find me – among ashes and dust
Or was it me that needed you so much –
Just to exist, so I could really love you
But here we are, in a world out of touch
Sharing secrets, which nobody knew.
Far away from the people – just me and you
With no euphoria, without even a trace
We get lost in the waters, so calm and so blue
I hope they’re the deepest..So we could stay…