Има ли те, Принце? Няма те.
А пък аз...все още те измислям.
Този свят е страшен за момичета,
дето вярват в приказки наивно.
И небето си остава на високо.
Свидят му се розовите облаци.
Само в сънищата ми на дълго и широко
си говорим с непознати конници.
Хайде, Принце... Време е да тръгваш
от света, заключен във мечтите ми.
Уморена съм отдавна от очакване
и от дълго и болящо необичане.
Беше ми приятно да те мисля...
чак до топлия ти дъх те измечтавах.
Но те няма...И на мен ми писна!
Хайде, Принце. Тръгвай си. Прощавай...
