Не ми сваляй звезди. Притежавам вселени.
Имам двеста галактики само в смеха.
Осъзнавам, че птиците пеят в зелено
и говоря езика на лунния прах.
Не ми сваляй звезди. После трудно ги връщам
по местата им в точния ред.
Нарисувай ми дом. Нарисувай ми пътища.
Напиши ми един старомоден сонет.
Погали еднорозите, дето отглеждам.
Превърни ми тъгите в диви липи.
Предизвикай ми музите. Не ми давай надежда.
И, за Бога, не смей да ми сваляш звезди!
***
ОтговорИзтриванеDon’t get me stars, I possess worlds
I have 200 galaxies just in my laughter
I understand the birds’ songs are green pearls
I know the language of moon dust thereafter
Don’t get me stars, coz it’s hard to pace
Into their places in the right order
Draw me a home, draw me some ways
Or write me an old beautiful sonnet
Pamper the unicorns, the ones that I grow
Turn all my sorrows into wild lindens and grass
And challenge my muses, do not give me hope
And, please, for God sake, do not get me stars