чувство за принадлежност

И, не, не си отива Любовта.
Била ли е - завинаги остава.
Отиват си човешките неща,
най-незначителните и дребнавите.
Но Любовта стои. Мълчи. Въздиша.
Понякога боли и е виновна.
Понякога поетите я пишат.
Рисуват я по усет и по спомени.
А тя изчаква някакъв момент,
във който да  възкръсне ненадейно.
Не си отива Любовта, и, не,
тя не е наша. Хората сме нейни.

1 коментар:

  1. A feeling of belonging

    And, No, love doesn’t go away
    If Love’s been, then she - stays forever
    Things disappear probably one day
    But they are petty, on a lower level

    But Love just stays, She doesn’t talk, just sighs
    She sometimes hurts and She’s the one to blame
    Sometimes the poets write about Her lines
    And artists paint Her - either by memories or name

    And She is simply waiting for a time
    To resurrect so suddenly and by surprise
    Love doesn’t go away, She is sublime
    She isn’t ours, we are hers…she never dies

    ОтговорИзтриване