Днес съм цяла и нося във себе си
песъчинки от древни слънца.
Пропътуваха няколко вечности,
за да кацнат на моята длан.
Най-вълшебната песен пее наоколо
и очите ми стават реки.
А един снежно бял рошав облак
учи вятъра как се лети.
Преоткривам душата си - детската -
в лунната стая с Валери Петров.
И пропускам (напълно естествено)
да тъгувам за тебе, любов.
I am sorry
ОтговорИзтриванеToday I am whole and I carry within me
Little pieces of small hot ancient suns
They’ve traveled a couple of many eternities
Just to perch onto my gentle, old palm
The most wonderful song is carried around
My eyes have turned into blue rivers
A snow-white towheaded and shaggy cloud
Teaches the wind – how to fly without shivers
I rediscovering my soul, the one of a child
In the small moonlit room, by Valeri Petrov
And I skip (so naturally) that I even smiled
To be sad about that what people call love
https://youtu.be/5d06lUoEsAo
:)