Нощта се спуска кротко над морето,
а залезът отсреща е лилав.
От вятъра се чува само шепот
и нежно се разсипва над брега.
Танцуващи солени песъчинки
проблясват плахо в тънките вълни.
Човешките ми думи не достигат
да ти разкажа всички красоти.
Човешките ми думи са безсилни
пред тези нечовешки чудеса.
И, странно е, но всичко се побира
в една човешка мъничка сълза.
Sometimes, when I stay silent
ОтговорИзтриванеAbove the sea, the night’s falling crystal
The sunset out there is so purple and red
The wind that you hear is only a whisper
That tenderly spills on the beach bed.
Some dancing salty grinds of salt
Are sparkling timidly among thin waves
My human words would be assault
To tell you all about this grace
My human words just lack the power
When I see all the beauty here
And it is strange, but all things gather
Just into a tiny human tear.