Жената с червената фиба в косите
живее в сърцето на някакво малко градче.
Тя има момичешко име, букет маргарити
и стих със един недовършен куплет.
Понякога взема лъчи от Луната
и с тях си закърпва тъгата по някакъв мъж.
И идват солени и хладни утрата,
в които животът е с ритъм на дъжд.
Пропуска случайните срещи със хора.
Какво да си кажат... Наистина няма какво.
Тя сяда на малката пейка във двора
и търси у себе си синоним на любов.
живее в сърцето на някакво малко градче.
Тя има момичешко име, букет маргарити
и стих със един недовършен куплет.
Понякога взема лъчи от Луната
и с тях си закърпва тъгата по някакъв мъж.
И идват солени и хладни утрата,
в които животът е с ритъм на дъжд.
Пропуска случайните срещи със хора.
Какво да си кажат... Наистина няма какво.
Тя сяда на малката пейка във двора
и търси у себе си синоним на любов.