Жената с червената фиба в косите
живее в сърцето на някакво малко градче.
Тя има момичешко име, букет маргарити
и стих със един недовършен куплет.
Понякога взема лъчи от Луната
и с тях си закърпва тъгата по някакъв мъж.
И идват солени и хладни утрата,
в които животът е с ритъм на дъжд.
Пропуска случайните срещи със хора.
Какво да си кажат... Наистина няма какво.
Тя сяда на малката пейка във двора
и търси у себе си синоним на любов.
живее в сърцето на някакво малко градче.
Тя има момичешко име, букет маргарити
и стих със един недовършен куплет.
Понякога взема лъчи от Луната
и с тях си закърпва тъгата по някакъв мъж.
И идват солени и хладни утрата,
в които животът е с ритъм на дъжд.
Пропуска случайните срещи със хора.
Какво да си кажат... Наистина няма какво.
Тя сяда на малката пейка във двора
и търси у себе си синоним на любов.
Self-preservation
ОтговорИзтриванеThe lady who’s wearing a hairpin, red
Lives in the heart of a very small town
She has a boy’s name and a nice daisies’ set
And some pretty poem with unfinished line
Sometimes she takes rays from the Moon
Patching her sadness over some man again
Salty and cool early mornings then loom
In which life vibrates with the rhythm of rain
She misses some random dates with the people
What should they say … silence is in themselves
She sits in the yard on a bench, and she’s keeping
And searching a synonym of the word love in herself