Понякога се срещаме случайно
на уличката с розовата къща.
Или в онази остаряла чайна.
Или където и да е. И сме си същите.
Усмивките. Очите. Гласовете.
И онзи глупав навик да мълчим
над две безкофеинови кафета
под кръгче от цигарения дим.
А жестовете нервничат издайно.
И много искам да избягам. Пак.
Понякога се срещаме случайно.
Или нарочно. Или на шега.
Destiny’s bad sense of humour
ОтговорИзтриванеSometimes we meet, I think not by chance
In the street with the house with pink-coloured frame
Or in the tea house that’s grow so old and wise
Or whatever … and we are…simply the same
The smiles, the eyes and then the voices
And that old stupid habit – to speak with no talk
Over a non-caffeine coffee, it’s been our choice
And under a circle of tiny cigarette smoke
Our gestures are nervously telling us off
And I want so much to just run away
Sometimes we meet, simply by chance
Deliberately , for fun … just to call it a day